Революция не можеш да направиш елегантно, тихо, деликатно, нежно и акуратно. Революцията е метеж, насилствен акт, при който една класа побеждава друга."
(Мечтатели)
В продължение на час и половина можем да наблюдаваме как на фона на най-красивия град в света (независимо, че в този филм Париж е в друг свят), тройка мечтатели-революционери се опитват да променят поне едничко нещо в света. Но ще успееш ли, когато седиш в почти пуст, мръсен и тъмен дом, без намек на нормалния живот, с храна от боклука и постоянен цигарен смок? Но да започнем от началото.
Матю е студент, пристигнал в Париж да учи. Той живее в общежитие и е самотен. Той е киноман, който сяда на първия ред, за да може да види всичко първи. От първите минути той създава впечатление на чисто, невинно, малко смешно, скромно момче в добре огладен костюм. И ето едн ден около кинотеатъра той среща също толкова странно момиче, казващо се Изабел. Тя има брат Тео. Всичко се нарежда отлично-родителите са заминали, цялата къщата е на тяхно разположение, имат пари и маса свободно време, което са готови да изразходват само за себе си. За себе си и за кино.
Филм за киното, както и следва да се очаква, ще бъде изпълнен с множество възпоминания за други филми, които вече са класика. Цитатите и черно-белите сцени от тези филми придават на картината особено тържество и някак си чрез тях се приобщава до световното изкуство. А своеобразната игра на актьорите те кара да си насторожен и в същото време впечатлява със своята простота.Завъртя се, развъртя се. Те никъде не излизат-живеят в своето затворено пространство, философстват за живота, говорят за революцията и се обичат. Мечтаят... През това време в Париж назряват мащабни събития, които засягат всички жители на града. Пред прозореца прелитат бутилки, чуват се изтрели, виковете на демонстрантите,, по улиците бягат разярените жандармери, готови да убият всеки-революция! Революцията е дошла в Париж. Сладкият й вкус терзае всеки, и нашите герои, неуправляеми и готови да се опълчат на неизвестното, те-толкова дълго жадуващи именно това, бързат да се присъединят към останалите.
Те са свикнали с потресенията, те нямат какво да губят. Само един човек, който вероятно би разбрал всичко и оценил, се обръща и тръгва бавно обратно към къщи. Той е с тъжни очи, той е разбрал всичко, и този смисъл, който преди му се струваше важен вече е загубил важността си. Не защото той се е изплашил. Не защото е престанал да бъде мечтател. А само защото света около него е станал друг, а една цел се е сменила с друга. Той е престанал да вижда това, към което преди се е стремил. Сега вече има какво да губи.
На фонът на тази картина- Париж в пълен хаос, разруха-става разчупване на старите стереотипи в една личност. И независимо, че с цялата тази градска патардия това трябва да остане незабелязано, чрез този образ се предава целия драматизъм на ситуацията, неувереността и неустойчивостта на окръжаващия този човек свят.Филмът се състои почти изцяло от диалози, сюжета е завъртян около Матю и се върти, върти, върти. Мечтатели-кои са те? Те обичат свободата. Хора, на които не им е все едно. Метатели-те са революционери. Мечтатели- те са любители на киното. Мечтателите вярват, но само защото мечтаят.
Дико и безумно кино. Бертолучи е гений! Това е филм-легенда!
One live, one love, one death - make it ...
I just wanna make love to you...